Писалчето ми. Миличкото ми то. Май прешъс!!!
Току що го видях в ръцете на колегата ми. Как е попаднало в ръцете на тоз нахален мръсник, а?! Как?
Как не го е срам след като толкоз дълго време сме заедно? Още от университета споделяме радости и скърби, нерви и тревоги.На толкоз изпити ми помогна, после договори разни сключихме заедно. А сега да отиде на бюрото на колегата...... Уж беше мое писалче. Не го е срам!
А аз толкова се притеснявах, когато изчезна и го загубих от поглед. Проведох мащабна акция по издирването му върху моето бюро, която в крайна сметка доведе до нещо невиждано от поне половин година насам в офиса ми - празна повърхност, разчистена от натрупалите се бумаги. Цяло лято жалех за него, а то през това време се е крило предателски в химикалника на колегата, знаейки че аз никога не бих погледнал там.
Край. Нашата връзка приключи.
Сърдит съм му. Още днес ще ида да си купя ново, по-хубаво. И без това онова предателче беше за еднократна употреба. Треперете малки книжарници и големи офис магазини, mobo иде!

чудесно!

ама хем не искам да съм аз, хем не давам да е някой друг ... направо съм в патова ситуация. :(
А ти, дано си намериш хубаво писалче и денят ти да е хубав! :)))

Каква човешка трагедия :( Разтърсващо ;-)))))

Хахаааа, каква човешка драма!!!Скъса ме!

хе хе хи

си рови по бюрото и възклицава радостно като го намери. после взе да ми обяснява колко хубаво пишело и колко го харесвал.
сърце не ми даде да му кажа, че е мое и го е взел от мойто бюро.... оставих го той да му се радва, а аз вече пиша в червено с новото :)