падащите звезди?
А?
Цяла събота и неделя са падали ли, падали! И денем и нощем, ама само през второто се виждали.
Та това ми каза един приятел, докато пиехме разни цветни неща в един от уж елитните барове на града. Сбрали се бяхме голяма компания, та се изнесохме от тесните сепарета и мощните тонколони вътре, придърпахме масички оттук-оттам, после столчета и се наместихме. Доизпивахме си шаренийките по чашите и аз си зяпах в небето и се опитвах да видя повечко звездички, въпреки светлините на града.
Е точно тогава тоз образ съобщи, че в момента незнам-си-кои-еиди (я персеиди, я некви други) се бухкали в атмосферата на планетката ни  и образували природното явление, известно като "падащи звезди". На мен очите ми се отвориха още по-широко (особено едното!). Исках да видя, а беше събота срещу неделя и даже можех да си отспя на другия ден. Теоретично де.
Около нас двама-трима от компанията изразиха ентусиазъм за идеята, а в другия край почнаха да обсъждат в кое нощно заведение да се местят и дали да ни пазели места. Аз отказах, защото не съм от тоз модел народ, който разпуска с обилно алкохолоунищожение и кълчотене на странна музика или "хитове", а навсякъде пускат от тази странната музика - чалга й викат. Не я знам, не я и разбирам.
Предложих на всички да скочим по колите да се изнесем по близките тихи и тъмни баири и да си зяпаме незнам-си-кои-еидите. Ентусиасти се оказахме 5 броя. Пратихме тоя, дет живееше най-близо, да събере некое и друго одеало и топли дрешки, особено за женските ентусиасти. Натрупахме се във возилото ми, минахме през денонощно магазинче, купихме залъгалки за зъбите и гимнастики за езика и не взехме никакъв алкохол.
След малко вече бяхме в горите. Минахме първото село. Там все още светеше на места. После вече бяхме по планинския път. През нощта. С голяма луна - красота! На някои от завоите, които в тъмното като нищо можеш да поизправиш и да скочиш в дерето, се стелеха светлините на града, така познати и малко далечни.
Стигнахме до набелязаната полянка. Разтоварихме се. Включих алармата и чух познатото щракане на централното. Настъпи тишина. Никой от петимата не проговори и не помръдна. пълна тишина, каквато в никой град няма!
И след това чухме животинките. щурчета, мухички, птички, пчелички, вълчета, мечета и т.н. Шегувам се, разбира се.
Разприказвахме се, опнахме одялото навлякохме, каквито дрехи беше осигурил ентусиаста с идеята и се пльоснахме отгоре, кой както може. Оплетохме се, както само 5 души без работа могат с цел да се постоплят малко. Вие ако не знаете, аз вече мога да ви кажа - и през август месец в планината е студено. И то доста.
И в този момент видяхме първата. Огнена диря прекоси целия небосклон перпендикулярно на моя поглед и хоризонтално на другите, наклонено за третите, за четвъртите и петите май няма нужда да уточнявам. Пак притинахме. Зазяпахме се и се заговорихме. За какво - не помня.
Но после дойде втората.
И третата.
А четвъртата беше огромна, почти като по филмите ама много по-качествена. Такива спец ефекти просто няма.
После имаше и пета.
След нея още доста
Свършиха ми желанията, ама аз и без туй не вярвам много-много да се сбъднат. Абе всъщност и на 1-2 бих бил доволен, но не вярвам разни падащи камъчета да знаят за това.
Намръзнахме се хубаво и се прибрахме след известно време. Затворих очи и едвам ги отворих на другия ден в безумно ранно време за неделя сутрин. Но пък ясно си спомних всичките падащи звезди, които видях снощи. Не бях забравил дори една. Красиви са. Мои са си. Споменчета прилежно записани във виртуалния ми тефтер в тъмното зад очите. Харесвам си ги.


Вечерта частта от компанията, която беше отишла към баровете ми се скара, че не съм тръгнал с тях и кво им било "яко" и колко всичко било "супер" и музиката била "върхъ" и еди-кой-си колко бил изпил, и ...... Даже ми обясниха къф съм прост, че съм ходил да мръзна и да зяпам некви си звезди, които падат. А аз просто попитах те колко падащи звезди са виждали през своя живот. И трите веднага отклониха темата. Предполагам, че просто не са.....
А вие?

редакция: Добавени са Главните Букви, намяткани са произволен брой забравени запетайки и са оправени бързописните грешки, които съм видял. Ако пак съм забравил нещо, ще ме прощавате ;)

падането на ТРИФИДИТЕ 8)

ги.. преди години, когато по това време по закон бяхме на къмпинг...Падаха в морето...

един приятел от турция ми се обади човека да ми каже да гледам и снимам!!!!!!!А аз,*******, забравих!!!!Каза,че било много красиво,поне от там дее...

Очаквах ги!И двата дни гледах небето.Първия беше ужасно-облачно,не се виждаше нищо.Преживях го някак си.Вторият ден беше като в Планетариум!Идеален за Персеиди!Но видях само две звезди!Фантастично!Не може да се обясни с думи-просто трябва да се види!

нищо не видях, пък толкова намислени желания имам....:)

не видях нито една.
Кой сега ще ме удари по празната глава?

не ги е видяла...
а обича звездите....
много ги обича:(

а сега като видях това ме провокира да Ви кажа какво ми се случи снощи..
Лежах на тераската, точно под звездите..
Слушах музиката в слушалките и се унасях..
Докато в един момент, точно преди да потъна в прегръдката на Морфей нещо ме разтресе. Стреснах се. Не беше онова потръпване на тялото, което всички познаваме - когато мускулите ти се отпускат, не, не беше. Не мога да разбера какво точно ме разтресе, земетресение дъблоко в мен- Сърцето ми щеше да се пръсне, толкова силно биеше.
Отворих очи.
Видях ярка, много ярка падаща звезда.
Една сълза се търкулна по бузата ми.
Избърсах я.
Веднага.
Незнам какво се случи... Незнам ???